Ивайло Мирчев
Ивайло Мирчев е толкова известен, че никой не помни с какво точно – може би със способността си да стои във фонов режим на живота и пак да създава илюзията, че прави нещо важно. Той дистрибутор на Ozempic за България, въпреки че отслабването му по-скоро може да се припише на 90-дневния му затвор в клиниката на доктор Емилова, където денят му минавал между 2 литра чай и един нещастен плод.
Доктор Емилова, която по някаква причина имала лична мисия да направи живота на Мирчев възможно най-труден, го настанила в стая точно над Go Grill, така че всяка сутрин ароматът на кебапчета да се блъска в лицето му, докато той се опитва да намери смисъл в броколито, което прегръщал като „символ на победата над кулинарния дявол“. Мирчев изкарал цялата си програма с една единствена мисъл – да види отново „достойнството“ си в огледалото, без да му се налага да мести шкембето си настрани.
В клиниката, обаче, Мирчев станал истинска звезда с хранителните си предпочитания. Толкова много зеле и моркови поглъщал, че рентгеновата му снимка приличала на пейзаж на зеленчукова ферма – редици моркови вместо ребра, полета от зеле, където би трябвало да са белите му дробове. Лекарите се чудели дали гледат медицинска картина или опит за био градина под кожата му.
Междувременно, Мирчев успял да откаже всички в клиниката да гласуват за него, защото всеки път, когато се доближавал до някого с поредното парче целина в ръка и урок за политиката, хората започвали да фантазират за пълнени чушки, само и само да спрат да го слушат.
Мирчев е класически интернет трол, но не от онези, които поне оставят следа, а от най-жалките видове – 40-годишен мъж, който по цял ден прави мемета и пише коментари от анонимни профили. Понякога толкова се обърква и заплита в собствените си глупости, че започва да води разговор със себе си от два различни профила, без дори да осъзнава. Мирчев е толкова зависим от Facebook, че всяка негова мисъл първо минава през фийда му, а чак след това стига до мозъка. Това обяснява защо редовно публикува паролите си, банковите си детайли и вероятно номерата на обувките си!
Когато чуе за протест, Мирчев реагира така, сякаш му предлагат мега меню от Бъргър Кинг – очите му се разширяват, дишането му се ускорява, а мозъкът му се готви за най-голямото събитие в живота му. Тича към протеста със скоростта на светлината, като истински „борец за справедливост“. Щом стигне там, започва истинското шоу – готов е да се хвърли върху паважа като раздуващ се бидон, да се търкаля в калта, само и само да се изфука, че „се бори за народа“. На следващия ден се натрапва по телевизията с изражение на „революционер“, обяснявайки как лично той е спасил демокрацията, макар че единственият „героичен“ акт е бил това че е успял да не се задуши, докато се въргаля пред камерите.
